Ако четеш този блог пост и що годе ме познаваш, значи знаеш, че се занимавам от доста години с маркетинг. Знаеш и за най-големият ми проект – MarketKing.bg. До тук добре…
Покрай „Краля“ натрупах доста знания за маркетинга и го заобичах още повече. През последните години работих с различни клиенти, които търсеха услугите на MarketKing, но бях сам. Mostly, one men show. Не винаги можеш да предоставиш множество услуги, когато си войн-самотник. А и идеята на сайта не беше точно да се предоставят услуги, а по-скоро исках да предоставям страхотно съдържание за своите читатели. Услугите идваха след това… Те бяха бонус. Но това се промени.
През 2018-та година бях започнал работа в една голяма компания във Варна, която работи на международния пазар. Условия, атмосфера, колеги – всичко беше на топ ниво, световно ниво. Но, напуснах! Отговарях за маркетинга на съдържанието, маркетингът в социалните мрежи, оптимизацията на сайтовете за търсачки и други.
Уау! Защо? Оставих сигурната си заплата, страхотните си колеги и невероятните корпоративни бонуси. Офисът се намираше в невероятна, нова бизнес сграда на входа на Варна. Имаше всички корпоративни облаги, пропуски за фитнес зали, спорт, игри, командировки в чужбина. Всичко!
За сметка на какво? За да стартирам PRFirm – маркетинг и PR агенция. Но наистина, защо напуснах корпоративната си работа, за да основа собствена агенция с приятели?
Продължи да четеш за отговорите на този въпрос.
Сега или никога (риск > съжаление)
Да, на 23 години стартирах PRFirm заедно с моите колеги Светослав и Стелиян. Няма точен ден, но се случи през месец юни 2018-та година. Малко след завършването ми на Икономически университет Варна. Буквално, няколко дни след като бях започнал работа в компанията, която тогава беше страхотна възможност за мен. Бях в маркетинг отдела им и имах свобода…
Разговорите за стартиране на агенцията бяха започнали още през пролетта, като Стелко беше инициатор на началото, тъй като той също имаше мечта да има собствена агенция и да се развива в маркетинг сферата.
Ние със Светляка все още търсихме варианти за своето развитие и обмисляхме да започнем стаж в компания и да натрупаме опит. Той беше любопитен да пробва кариера свързана с това, което бяхме завършили в университета.. Аз исках кариера в маркетинга.
Важно е да отбележа, че завършихме Икономически университет Варна със специалност „Бизнес информационни системи“, докато Стелко има бакалавърска степен по журналистика във Варненски Свободен Университет (ВСУ).
Проведохме няколко срещи преди официално да основем компанията. Светльо отказа предложение за работа в известна банка на позиция „junior IT project manager“. Аз съответно напуснах своята работа.
Та, отговорът тук беше сравнително лесен. Не исках да пропусна възможността да поема този риск и да стартирам нещо свое. Защото много добре знаех, че дори и да се провалим, ще си намеря работа и няма да остана без препитание.
Но не можех да си позволя да откажа тази възможност и да гледам как останалите реализират PRFirm без моята роля там. Щеше много да ме заболи да откажа и да гледам как проекта се развива. Без мен…
За това рискът си заслужава. Риск > съжаление!
По-голяма свобода
Разбира се, когато работиш за себе си, популярното твърдение е, че имаш по-голяма свобода. И да, и не.
С работа, като моята – маркетирайки бизнеси, създавайки съдържание за различни брандове, измисляйки страхотни стратегии, единствено имаш нужда от лаптоп и добър интернет. Това може да се нарича свобода.
Но истината е, че от друга гледна точка – нямаме такава свобода. Защо? Защото като собственици на бизнес и в сфера, която други бизнеси зависят от теб, не можеш да си позволиш да си взимаш почивки, когато поискаш. Точно обратното. Трябва да бачкаш повече от всички – всички твои колеги, всички твои колеги, всички хора, които смяташ за конкуренция.
Стартирайки нов бизнес, намирайки се на нов пазар, учейки нови неща, не можеш да си позволиш да почиваш. Трябва да работиш усилено. Постоянно. И от всякъде.
Защото Илон Мъск го е казал. Защо той работи над 100 часа на седмица? Защото, ако обикновения човек работи по 40 часа седмично, той ще постигне целите си 3 пъти по-бързо от тях за три пъти по-кратко време.
Повече възможности за развитие
Какво ти дава корпоративната работа? Облаги? Възможност за развитие в йерархията на компанията? Увеличение на заплатата на всеки шест месеца или година? Друго?
Ето и един въпрос от мен. Къде би имал по-голяма възможност за развитие, работейки за някого друг или стартирайки собствен бизнес?
Може би мненията ще бъдат разнопосочни. Нормално е. Всеки избира сам за себе си. Някои са готови да рискуват. Други предпочитат сигурността. Всеки има право на избор. Съгласен съм…
Аз предпочетох варианта да рискувам. За мен отговорът на този въпрос е именно свързан със стартирането на нещо собствено, на поемането по собствен път. Даже бих го нарекъл – създаване на собствен път.
За мен възможностите за развитие тук са по-големи. Особено, виждайки какво се случва при нашите клиенти, които са в най-различни сфери – онлайн магазини, ресторанти, игрални зали, спортни клубове, сладкарници, производители, земеделци и други. Сферите са много, опитът – диверсифициран.
По-добра работна атмосфера
Винаги съм искал да работя за себе си.
Това да бъда подчинен на някого не ми се нравеше през годините.
Не бих се нарекъл бунтар, но за някои аспекти от живота имам собствено мнение и виждания и трудно приемам някой да „заповядва“. Особено, когато знам, че моят подход би бил печеливш.
Това беше една от причините да се съглася и стартирам PRFirm. Друго си е да правиш бизнес с приятели, хора, на които вече имаш доверие, хора, на които можеш да разчиташ за всичко.
Все пак преминахме през други два етапа от живота си със Светльо.
Работната атмосфера с хора, които познаваш от дълго време е много по-различна от онази корпоративна, където сте затворени в офис и всички правят своите неща, без да си говорят. Скука…
Но разбира се, не са само тези предимствата и причините, поради които рискувах и напуснах сигурната си работа. Определено има и още. Но тях ще запазя за себе си, за да не ставам толкова подробен. Просто тези са основните.
Ти какво мислиш по темата? Би ли взел такова решение, като мен? Би ли рискувал така? Сподели с мен в коментарите!
