Вие сте в една стая с психолог, а пред вас са седнали двама души, които са чисто голи и се усмихват смутено. Професорът-психолог им подхвърля по едно одеало, докато разяснява задачата им.
– Тези господа – започва той – работят в международна корпорация. Единият от тях е главният изпълнителен директор. Той има любящо семейство, лоялни служители и добри приятели, които го уважават. Има достатъчно пари, за да се радва на живота, да прави щедри дарения и да се грижи за близките си хора.
-Другият – продължава професорът – е чистач в компанията. Той също е добър и честен човек. Но зад гърба си има поредица от злополучни връзки, малко приятели, а освен това свързва двата края.
Вашата задача, драги мои, е да разпознаете кой е директорът и кой – чистачът.
Вие се вглеждате поред в двамата. Не виждате разлика. Изглеждат на една и съща възраст, с еднакво тегло, цветът на кожата им е почти еднакъв, а доколкото това може да се определи на път поглед – са и еднакво интелигентни. Професорът ги доближава, повдига долният край на одеалата, с които са загърнати, и разкрива босите им крака.
– Това ще помогне ли? – пита той.
– Ами… не.
След това професорът вдига одеалата още по-нагоре, за да разкрие колената и бедрата им.
– А това подсказва ли ви нещо?
Вие ставате още по-объркани и поклащате глава отрицателно. Професорът открива главата и раменете им и отново ви пита същото, но вие не можете да прецените.
– И двамата мъже са родени – обяснява професорът – в еднакви икономически условия, учили са в едно и също училище, дори са изкарали почти еднакви резултати на теста за интелигентност.
Ако външният вид, интелигентността, образованието, парите или възпитанието нямат решаващо значение за постигането на успех, тогава какво?
След като не можете да отговорите на въпроса, професорът се усмихва и се обръща към двамата мъже от експеримента:
– Благодаря ви господа, свободни сте.
Те изглеждат също толкова благодарни, че експериментът е приключил. Придържайки одеалата към телата си, се изправят. Обект номер едно се обръща към втория участник с думите:
– Сигурно се радваш, че всичко приключи, Джо. Добра работа свърши. Браво!
Излизайки през вратата, той поглежда към вас и казва:
– Вероятно експериментът е бил също толкова неприятен и за вас двамата. Надявам се следващият, с когото се заемете, да е по-приятен. Навярно извършвате много важни изследвания.
Преди номер две да се отправи към вратата, казва:
– Радвам се, че бях полезен – и се спира на прага, сякаш очаква нещо от вас. Професорът му подава банктнота, която той понечва да пъхне в джоба си, но му идва наум, че е без дрехи. Професорът затваря вратата и отново ви задава въпроса:
– И така, драги, кой от двамата е директорът и кой – чистачът?
Мисля, че не е трудно всеки да отговори? Обект №1 е директорът, а обект №2 – чистачът.
Каква беше разликата между двамата мъже, включени в експеримента?
Първият беше загрижен за чувствата на другия, както и за чувствата на експериментаторите. Вторият мъж каза: „Радвам се, че ви бях полезен“, с което постави ударението върху себе си и изказването му прозвуча сякаш сме му длъжни с нещо.
Първият господин се постави на мястото на другия и веднага установи контакт с него. Той предположи, че Джо е изпитал неудобство и се опита с думите си да го насърчи. Вторият, който беше с нагласата „задължени сте ми“, чрез думите си ви насърчи да му се отплатите и вече не сте му длъжни.
– Направи ли ви впечатление колко по-уверен беше директорът? – попита професорът. – Той отгатна чувствата на другия, като остави своите собствени на заден план. Усети, че Джо има нужда да укрепи самоуважението си. Неговата самоувереност се дължеше на факта, че дълги години се е радвал на топлото отношение и уважение от хората. А защо те са се отнасяли така към него? Защото той се е държал по същия начин с тях, както се държеше и с нас тримата тук. Предусеща чуждите емоции и се нагажда според тях. За всеки лидер са важни комуникативни умения, както и да предвиди чувствата на другите и да успее да ги насърчи във всяка една ситуация.
