Стартираме новия месец с поредния страхотен разговор в MarketKing.bg. Поредният ни гост е Айхан Юнал. Айхан се занимава от няколко години с видеография и фотография. Основател е на Ayhan Infire Photo & Video.
Здравей, Айхан. Представи се с няколко думи пред читателите на MarketKing.bg.
Здравейте, първоначално искам да ти благодаря за предоставената възможност. Много се радвам, че има подобни сайтове като твоя, които са пълни с море от информация и са много полезни за нас – потребителите.
Аз се казвам Айхан Юнал с прякора Infire, за който ще разкажа след малко в статията. Аз съм на 20 години, енергичен, целеустремен, постоянен в това, което прави, дисциплиниран и може би най-важната черта, която имам – работохолик! Обичам да работя, обожавам да работя, работата ме успокоява, работата снижава стреса ми. Може би в момента повечето хора са в шок: ,,Епа как бе?“, „Как е възможно това?“, „Спри да лъжеш!“. Еми не, не лъжа, само хората, които ме познават знаят, че това е истина. За това, правило #1 е:
„Намери нещо, което обичаш и го остави да те убие!“ – Чарлс Буковски
Знаем, че се занимаваш с фотография и видеография. Как започна с това начинание?
Занимавам се професионално с фотография и видеография вече от 2 години, но това не е целият ми опит. Още от ранна детска възраст се помня с телефон в ръка. Постоянно снимах предмети, хора, забележителности и въпросите, които ми се въртяха в главата всеки път бяха: „Как тази снимка би била изглеждала по-добре?“, „От кой ъгъл ще се получи по-вдъхновяваща снимка?“.
Повечето от хората намират бъдещата си работа именно от детската си възраст и моят случай е същият. Не мога да си обесня защо съм снимал предмети, хора, забележителности… Никой не ме е карал, просто това ми идваше отвътре и оттогава до сега, съм придобил едно много важно качество – да чувствам самите снимки, самите сцени при видеоклиповете, да знам от кой ъгъл се снима, как се снима, как се прави и т.н
В напредналите години силно се развивах в тази сфера, не защото съм искал някакво парично възнаграждение, а просто исках да снимам колкото е възможно повече предмети, забележителности. Все пак, тогава бях на 12-13 години. Няма как да ходя по сватби, абитуриентски балове като фотограф. Първото е, че съм малък, второто е, че снимам с телефон. Цялата ми детска възраст премина в снимки и видеоклипове, но имах още една голяма страст, с която тогава бях повече известен – биийтбокс.
Вече от 11 години правя бийтбокс. За тези хора, които не знаят какво е бийтбокс – това е музика с уста. Имах много участия в най-различни градове, включително в Икономически университет Варна. 2 поредни години бях на „България Търси Талант“, стигнах до елеминации, участвах в музикални проекти, имам много музикални проекти в YouTube, които може да видиш, нужно е само да напишеш „Ayhan Infire“ в търсачката. И така, до 12-ти клас се занимавах много сериозно с бийтбокс, създавах музикални проекти, участвах, градях, постигах, имах репортажи по известни телевизии, както на национално ниво, така и на местно ниво.
Абе като цяло, бях много известно хлапе, но това е просто едно занимание, от което не може да се изхранваш или да изхранваш семейството си. Тъжно ми беше, че не можех да изкарвам пари от бийтбокса, не защото не можех, а защото просто с това изкуство няма как да станеш финансово свободен, а това беше моята цел.
Когато бях 12 клас и ми оставаха два месеца да завърша, лежах много вечери и се питах един и същи въпрос – „Какво ще правя, когато завърша гимназията?“. Отивам да уча в университет, завършвам, получам диплома и после? Не можех да повярвам, че това е всичко. Не исках да повярвам, че това е всичко. Струваше ми се нереално. Както споменах – аз съм работохолик, искам да работя (това което обичам, разбира се). Бях чел в една книга, един психологически трик: Ако попиташ твоят мозък даден въпрос и го повториш 20 пъти тихо, ясно преди сън, то тогава шансовете да сънуваш сън, свързан с този въпрос се увеличават до 45%. И при мен беше така, сънувах портрети, пейзажи, усмивки, черно-бели картини, но не можех да разбера смисъла на съня си. След няколко дни, отново лежа, отново се питам въпроса „Това ли е всичко?“, „Не вярвам, това не може да бъде всичко“.
И една вечер си зададох въпросът, който промени целия ми живот, а той е: „Айхан, какво обичаше да правиш като малък? Какво те влечеше?“. Прекарах 2 дни в мислене и накрая се сетих, че тази страст беше фотографията и видеографията. И без да се замислям си казах, след абитуриентският си бал ще инвестирам всички пари, които събера във фотоапарат. Така и стана, за което сега се гордея с това мое решение. Докато приятелите от моят клас ходеха по кафенета, дискотеки, барове и т.н., аз мислех какво ще правя с живота си. Така че, никога не е късно да промениш живота си, зависи изцяло от теб.
Айхан, какво е за теб успеха?
Всеки разбира и приема успеха различно. За мен, успехът е да правиш това, което обичаш да правиш, да печелиш от твоето хоби, от работата, която на теб ти доставя удоволствие. Най-често давам този пример на моите приятели. Ако цял живот си имал мечта да бъдеш касиер и го работиш, то тогава ти си успешен, защото правиш това, което ти обичаш да правиш, но ако мечтаеш да си футболист и започнеш да работиш като касиер, защото във футбола няма пари или в българският футбол всичко е корумпирано, тогава ти не си успешен.
Всеки приема и разбира успеха по различни начини. Разговарял съм с много хора и всичките от-до ми казват едно и също. „Искам да създам бизнес, не искам да работя“. В живота на всеки един човек идва такъв момент, в който той не иска да е зависим от шефа си, а иска да си има нещо свое. Хора, правете това, което обичате да правите, даже да имате ниски доходи от това. Мога да те уверя, че доходите от твоята дейност рано или късно ще са увеличат, ако искаш да развиваш дейността си, разбира се, перфектен пример за товa е MarketKing.bg.
Коя книга четеш в момента и коя е тази, която можеш да наречеш „любима“?
В момента чета книгата на Антъни Де Мело – „Осъзнаване“ и една руска книга – „Как плавать среди акул“, което означава „Как да плуваме сред акулите“. Не, недей да проверяваш в интернет, защото я няма на българският пазар. Купих си я като бях на гости при моята приятелка в Беларус – Татяна. Да, моята приятелка е беларускиня и сме заедно вече от 3 години.
Има две книги, които промениха целият ми живот, буквално целият живот и съм сигурен, че ако ги прочетеш, ще промениш и своя живот. Това са: „Подсъзнанието може всичко“ на Джон Кехоу и „Да прецакаш дявола“ на Наполеон Хил. Силно ги препоръчвам!
Сподели ни кой е най-ценният съвет, който си получавал? А кой е най-добрият съвет, който ти си давал?
Най-ценният съвет, който съм давал на хората, е да следват мечтите си. Ако има нещо, в което си добър, давай, действай, защо чакаш? Никой няма да ти каже: „Давай, почвай да се развиваш“. НИКОЙ! Ако имаш мечта, действай. Покажи, че ти можеш, че ти си роден за това, че няма по-добър от теб.
През годините съм давал съвети на моите приятели и колеги. И знаеш ли кое е най-гадното нещо? Не ме слушат, да. Най-често първоначално ми отговарят с: „Искам съвет от професионалнист, искам съвет от по-компетентен човек, а не от човек като теб“. А накрая, след случилата се злополука следва: „Айхан, беше прав“, „Айхан, ти винаги си прав“.
Имам много силна интуиция и никога не съм я използвал само за моето благосъстояние. Винаги съм се опитвал да помагам и на хората, но най-често те не приемат помощ, не искат да я приемат, тъжно е, но е факт. Съветът ми е: ако някой ти помага – цени го, защото в днешно време е много трудно да намериш човек, който е готов да помогне.
А като най-ценен съвет, който са ми давали е: „Бъди по-търпелив в говоренето“. Защото най-често, когато имам идея или искам да кажа нещо, аз на момента трябва да го кажа, не мога да го пазя за по-късно. Такъв човек съм си, но след този съвет вече започнах да се сдържам.
Какво те мотивира и вдъхновява?
Мотивира ме това, че живеем един живот и в този един живот трябва да направим всичко, за да сбъднем мечтите си на всяка цена. Ние сме тук на земята за много кратко време. Трябва да ценим времето си. Времето е ценно. А забелязваш ли колко много хора си губят времето във вършенето на глупости? Наркотици, алкохол и т.н.
Познавам хора на 30 години, които не са постигнали нищо в живота и накрая случайно решават да правят коментари от сорта на: „В България няма нищо“, „В България няма развитие“, „В България няма пари“.
Ами да, няма. За подобни хора, които не вършат нищо и чакат всичко наготово. Ще ти дам един прост пример за мечтите. Хората, които имат мечти, са като корабите, които имат ясно предначертана дестинация преди тръгването. Тръгват от точка А и знаят как да достигнат до точка Б, а хората които нямат мечти са кораби, които тръгват без ясна дестинация, тръгват от точка А, но не знят къде се намира точка Б и най-често НИКОГА не стигат там. Грешката не е в морето, морето не ти е проблем, проблема е в теб, промени нещо, направи нещо по-въпроса!
Вдъхновяват ме всички успели хора, всички хора, които са постигнали нещо в живота. Вдъхновява ме това да виждам как младежи на по 20-22 години следват мечтите си и работят здраво за тях, а не мислят как да се напиват по заведенията, как да се напушват и т.н.
Известен си с прозвището “Infire”. Защо точно това си избра?
Да, известен съм с прякора Infire. Имало е случаи, в които хората не знаят името ми, а помнят прякора. Споделих ти, че обичам да помагам много на хората и на моите родители. Моите родители в гр. Исперих са още на печка, защото в този район хората са главно на печки, защото мислят, че това е по-евтино.
Случката се случва, когато аз съм още 3 или 4 клас. Не помня точно. Когато моите родители бяха на работа бях решил да запаля печката, за да им е топличко, когато се приберат. Бях сложил дърва и в една малка кесийка бях добавил съчки, бях добавил и едно запалително вещество. Беше под формата на течност, но не знаех какво е. Баща ми веднъж ми беше казал: „С това печката се разпалва по-бързо“.
Добре, защо да не го пробвам. Щракнах запалката, но вместо да поставя кесийката в печката и след това да я запаля, аз запалих кесийката първо от ръзстояние и изведнъж не знам какво стана. Но нещо избухна, сериозно, товаа не е някакъв майтап, килима почна да гори, после бюрото, после дрехите, после части от леглото. Беше ужасно! Почнах да ритам огъня, пробвах се да го изгася с училищната ми раница, знаех че трябва вода, но от стрес и тревога буквално не знаех какво правя. Почнах да викам за помощ. Добре, че дядо ми беше в нас и той ми помогна да изгасим огъня, но много трудно. И знаеш ли какъв беше крайният резултат? Чисто черна стая. Майка ми като се прибра от работа, косата й се изправи, сякаш я беше ударила ток. Накрая ми беше простено. Майка и без това искаше ремонт на спалнята, така че им направих и малка услуга.
И оттогава прякорът ми е „Infire” – в огъня. Може да е смешно за теб, но знаеш ли какъв стрес беше за мен. Никога не го прави!
Коя е най-голямата ти мечта (ако не е тайна)?
Имам много големи мечти. Не обичам да пазя тайни, но не обичам и да ги споделям. Не съм от тези хора, които споделят мечтите си на всеки втори срещнат, защото го правих преди години и разбрах, че хората просто не искат да те слушат и не го ценят.
Искам само да споделя едно. Това което имам за цел да направя ще промени цяла една индустрия, ще промени пазара и ще ме направи водещ в нея. За сега нека е в тайна читателите. Хората които ме следят в социалните мрежи, ще разберат рано или късно, а хората които не ме следят – няма. Така че, ако искаш да разбереш, просто ме последвай в социалните мрежи.
Къде би предпочел да се развиваш – тук в България или някъде в чужбина? И защо?
Разбира се, че в България. Не бих я напуснал. През годините съм получавал много добри предложения за чужбина, но не съм ги приемал, не защото не искам да напусна България, а защото не виждам смисъл. Да, повечето хора напускат България, а ако малко се замислиш кои хора напускат България, сам ще стигнеш до отговора. Това са хора, които не са се опитали да направят нещо тук. Те започват да мразят държавата.
Извинявам се, ако имаш за цел да си финансово свободен и работиш в някое държавно предприятие, като служител, как да стане? Тогава проблема в кой е? В държавата или в теб? Аз съм на този принцип: Предпочитам да ми е 3 пъти по-трудно в България, отколкото 3 пъти по-лесно в чужбина. Както ти казах, работлив човек съм си, не ме мързи. Ако трябва да сбъдна мечтите си, ще ги осъществя. Ще работя здраво, няма да спя, няма да си почивам, но ще знам, че рано или късно ще ги сбъдна.
Какво следва от тук напред за теб, Айхан?
През последните години се промениха много неща в моят живот. Не защото, може би, имам по-спецефични качества от другите, а защото на седмица прочитах по една книга, ходих по семинари, обучения, учих езици, работех здраво за мечтите си и сега съм постигнал всичко каквото си бях наумил точно преди 2 години.
Всичко е със силата на мисълта. Просто е. Ако вярваш, че можеш или не можеш и в двата случая ще си прав.
Всичко зависи от теб. Не чакай нищо от държава, отиди и си го вземи. Повярвай ми – в България можеш да изградиш бизнес за милиони, можеш да направиш всичко каквото си наумиш, просто трябва да действаш, да мечтаеш, да работиш, а не да се оплакваш!
Желая ти успех в живота и ЯКО БАЧКАНЕ! Това е ключът към успеха!
Благодарим изключително много на Айхан за неговот включване. Това определено беше един от най-стойностните ни разговори тук за MarketKing.bg. Пожелаваме му да сбъдне всички свои мечти и както той самият спомена: Яко бачкане, това е ключът към успеха!
