Сигурен съм, че си чувал стотици пъти някой да казва, че е важно да добавяш някоя история към своята презентация. История, която трябва да бъде запленяваща и да вдъхновява аудиторията. Но от друга страна, страхотните истории могат също да бъдат разказвани по ужасен начин. Много е важно да избягваш някои лоши навици, когато излезеш да говориш пред хора.
Даване на твърде много информация за самият теб
Аудиторията ти няма да разбере твоята история, ако не чуе малко информация в началото за самият теб. Но, това не означава, че трябва да разкажеш детайли за живота си и за това с колко много неща се занимаваш. Вместо това дай на хората нужната информация, за да разберат те кой си и да я свържат с историята, която ще им разкажеш.
Ако се затрудняваш с тази част, направо започни със самата история, като впоследствие ще обясниш и контекста й. Така твоите слушатели ще разберат същината много по-добре, а и ще се представиш по много добър начин.
Разказване без показване
Може би си чувал за изречението: „Покажи, не казвай!“. Този класически съвет за писане на художествена литература се отнася и за разказването на истории от лекторите. Никой не иска да слуша само факти в определен период от време. Хората имат нужда от действия и диалог.
Наскоро бях на едно събитие с участието на Ясар Маркос тук във Варна, на което той и Пламен Попов (автор на книгата „Предприемачът“) направиха доста интересна игра, като включиха публиката. Те говореха за това колко е важно да получаваме достоверна информация и играта им ангажира няколко човека от аудиторията, които трябваше да запомнят и след това да разкажат дадена история с възможно най-много факти.
Това е невероятен пример за това колко е важно да се показва и включват хората от аудиторията към презентациите на лекторите, които са застанали на сцената.
Използване на твърде много време
Хората имат кратко внимание – често е въпрос на секунди или минути преди да загубят фокус. Ако историята ти е твърде скучна и еднотипна рискуваш да загубитш вниманието на аудиторията си. Но колко дълго е твърде дълго? В повечето случаи добрите истории трябва да бъдат дълги до 2-3 минути, за да не се загуби интереса на аудиторията.
Това е достатъчно време, за да разкажеш нещо и след това да се върнеш на същината на своята презентация. Когато приближиш третата минута е добре да започнеш да слагаш край на историята си. В контекста на публичното говорене, така или иначе, ефективното разказване на истории е краткото разказване на истории.
През март месец, Клуб Маркетинг организира ивента Brain Bar 2018, на което един от лекторите беше Стилиян Запорожанов. Стилиян е страхотен професионалист и експерт по маркетинг. Той може да говори за фейсбук маркетинг с часове. Буквално – с много часове. Но по едно време на неговата лекция аудиторията започна да губи фокус, а и ние самите бяхме ограничени с времето, което значеше, че трябва да го прекъснем и да сложим край на самото събитие. Използването на твърде много време понякога може да бъде отрицателен показател за цялостната презентация на говорещия.
Без включване на диалози
Нуждаеш се от диалози, за да направиш една история жива. Както вече споменах, много е важно да се включват различни интеракции и диалози на говорещия с хората, които го слушат. Това помага на аудиторията да не загуби фокус и запазва интереса им към цялостната презентация.
Даване на ненужна информация на твоята аудитория
Една от любимите ми учителки казваше, че ако не се сещаме за конкретни неща по време на контролни – да пишем възможно най-различни неща и да „разтягаме локуми“. Но това не важи и за говоренето пред публика, когато се изисква да се разказва конкретна история. Даването на ненужна информация може да отегчи слушателите и да ги загубиш още в самото начало. Не искаш да губиш инерция и да объркаш аудиторията си, като разкажеш нещо, което не допринася за твоята основна цел.
Разказваш история, за да направиш презентацията си по-интересна и ангажираща. Избягвай капаните, които изброих горе и ще се превърнеш в невероятен презентатор, който грабва аудиторията, пред която застава.
