„Вълкът от Уол Стрийт“ е базиран на данни за живота на Джордан Белфорт, но всъщност много малка част от филма наистина съвпада с живота на финансовия брокер. Множеството секс-сцени и хипербoлизираните събития помогнаха на Скорсезе да превърне една почти измислена история да стане „вирусно“ споделяна и коментирана онлайн за много кратко време. За мен Скорсезе е не по-малък „вълк“ в продажбите от Белфорт. Но ако за момент изключим разголените сцени, нечовешките дози дрога, дори финансовите измами, има още нещо, което е доста интересно – разказ за съкровената мечта за бързо забогатяване. Това от „никой“ да станеш „някой“.
Във филма за Джордан Белфорт, т.нар. „вълк“ от Wall Street, се ползва един пример за продажби: „продай ми тази химикалка“. Макар този пример да не от семинарите на Белфорт (доколкото знам дори не е негов), той ползва същата логика при продажбите, която Джордан нарича „продавай по техния начин“. Хората ходят на семинари на Белфорт и други успешни бизнесмени именно за това – за да се научат как да продават. Всъщност Белфорт е натрупал своето богатство НЕ като е знаел как да продава, а защото е знаел как да мотивира хората да продават вместо него и как да променя нагласите на пазара в своя полза. Един от съветите му е да не мислим само за себе си, а за нас, заедно с всичко и всички около нас – да опитаме да променяме средата, в която сме.
Точно това ми хареса във филма на Скорсезе – показва как вълкът създава и насъсква своята глутница, а не как ходи на лов за жертвата. Показва, че за истинския „вълк“ не са толкова важни парите или успешните продажби. Във филма има един момент, в който главния герой има достатъчно пари, за да подсигури дори внуците си, и все още може да се измъкне от ситуацията, в която е затънал. Но той не го прави. Остава в играта и то не заради парите, а заради работата и хората. Защото това е нещото, което прави най-добре. Нещото, което осмисля живота му и всеки ден го зарежда с енергия. Когато Белфорт, или друг цар на продажбите, ни учи как да продаваме – той ще ни направи успешни продавачи, защото това е нещото, което прави най-добре, но не и успешни мениджъри като него.
Един анализ на Иво Илиев
