Когато кариерата и живота на Майк Фулър дерайлира, той осъзна, че най-лошото се е случило. Това се случи, когато той реши да пусне страха си и да основе своя собствена компания базирана в Нютън, Масачузетс.
През 2000-та година основах Wandrian – уеб базирана билетна система за влакове. През 2005-та приехме голямо рисково финансиране от външна компания и реших да се оттегля от поста си на изпълнителен директор. Животът ми тотално се промени 3 години по-късно, когато през 2008 година пазарът се разби и бях уволнен от собствената си компания. Същата година започна и Голяма икономическа криза, която обзе целия свят.
При процедурата ми за уволнение бяхме договорили да ми плащат част от заплатата, но три месеца по-късно плащанията спряха. Нещата продължаваха да се влошават – жена ми ме напусна. Никак не беше лесно да си предприемач, нито да си омъжена за предприемач. Доста дълго време бях съкрушен за нещата, които ми се бяха случили. Бях загубил компанията си, бях загубил единственият човек, когото обичам.
Но в един хубав есенен ден страхът от случилото се, тъгата от загубите, просто изчезнаха. Чувствах се много по-различно от преди. Казах си, че мога да оцелея и така, налагаше се да оцелея! Нямах избор. Трябваше да продължа да живея по някакъв начин.
За щастие имах малко спестявания и реших да си купя количка за хот-дог и да продавам на улицата. Много хора по това време, които бяха загубили работите си се насочваха към сферата с продажба на храни, за да свързват двата края. Голямата рецесия по онова време направи много хора бедни. И аз бях един от тях.
Около година по-късно, ми предложиха възможност за обратно изкупуване на част от активите на Wandrian. Trenitalia, италианския национален оператор на влакове, се съгласи да ми даде договор, за да се върна в железопътния бизнес. Условието беше, че трябваше да се сдобия с домейна ItaliaRail.com. Бях решен да опитам. Цената на домейна беше огромна за мен тогава. Реших да кандидатствам за заем в над 10 банки, но всичките отхвърлиха искането ми.
Точно, когато отново бях готов да се откажа се появи една нова банка, която беше отворила новия си офис точно на ъгъла до дома ми. Опитах там и веднага ми дадоха заем. Благодарение на този заем компанията ми зае челни позиции в класацията на списание INC през 2014-та година.
Връщайки се назад не мога да повярвам как от позицията на изпълнителен директор се озовах на улицата продавайки хот-дог, а месеци по-късно отново бях в управлението на собствената си компания. Не мога да повярвам какви неща преживях в този период от време. Но точно, когато се отказвах късметът „кацаше“ на рамото ми. Подканвам ви и вие да не се отказвате, докато преследвате целите си!
Майк Фулър – CEO на Wandrian и InterRail