Много се говори и много се е писало за това как да инвестираме и къде грешим като инвеститори. Въпреки това обаче, продължаваме да повтаряме едни и същи грешки, без да си вземаме поука от тях. Инвеститорът трябва да съумее да излезе от тази порочна спирала, за да превърне инвестирането в професионална дейност и да се отдалечи от това да е просто хоби, при което прави хазартни залози. Ако вземем като пример гениалния инвеститор Уорън Бъфет, ще видим, че през 2000 г. портфолиото на Berkshire Hathaway има по-малка доходност от фондове, които са направили голяма възвращаемост от инвестиции в акции на технологични компании.
Бъфет обаче отказва да инвестира в компании, които оперират в бизнес, от който той не разбира. Той обяснява на инвеститорите си, че не е специалист в новия и бързо развиващ се интернет сектор и няма как да прецени коя компания е в състояние да поддържа високи печалби. Тогава някои го обвиняваха, че е остарял и дори му се присмиваха, но не бяха те тези, които се смяха последни, когато дот-ком балона се спука.
През 2005 и 2006 г. Бъфет избягваше ценните книжа и дериватите, обезпечени с ипотеки, които влязоха в много други портфейли. Мотивът му – те са прекалено сложни и неясни. Той ги нарича „финансови оръжия за масово унищожение“. В крайна сметка, Bershire Hathaway излезе сравнително незасегната от кризата. Ето няколко съвета за това кои грешки да избягваме, за да се доближим в по-голяма степен до успеха на Бъфет:
Прекалена самоувереност
Всъщност Бъфет е пример за това, че не бива да си прекалено самоуверен и трябва да си признаваш слабостите и грешките. А такива той е допускал и говори свободно за тях, без да се опитва да ги скрие. Той никога не се е опитвал да надхитри или да е по-умен от пазара, като в основата на философията му е да търси подценени компании с успешен модел и мениджмънт, които никога да не продава. Един от основните проблеми на инвеститорите е, че почти всички смятат, че са над средното ниво. Когато се направят няколко успешни инвестиции, инвеститорите често бъркат късмета с умението, което им струва скъпо.
Следвате стадото
Един от основните фактори за успех на Бъфет се крие във философията му: „Бъди алчен, когато другите ги е страх и се страхувай, когато другите са алчни“. Казано по друг начин, това е философия на избягване на „стадния ефект“. Именно този начин на мислене накара Бъфет в няколко интервюта да намекне, че пазарът е поизчерпал ръста си в момента, макар и да е на рекордно високи нива в САЩ. Това може да се разбере от изявлението му, че липсват изгодни инвестиционни възможности в момента и факта, че управляваният от него фонд е с рекорден кеш от около 40 милиарда долара, след като Бъфет нееднократно е заявявал намерението си да държи не повече от 20 милиарда долара в кеш.
Следването на стадото до голяма степен винаги е било в основата на надуването на балони. Такива в историята сме виждали много – от първия официален – „балона на лалетата“ в Холандия през 1630 г., до имотния балон в Япония през 80-те години и технологичния в САЩ. За дълги периоди от време фондовият пазар може да ви донесе възвращаемост от над 9.5%, но това число е валидно само за инвеститора, който е купил акции в началото на измервания период и ги е задържал до края. Доходността на средностатистическия инвеститор е с няколко процентни пункта по-ниска.
Мислите си, че имате повече контрол върху нещата
Психолози са установили, че хората често си мислят, че имат контрол над неща, над в които всъщност нямат никакво влияние. При инвеститорите това се изразява най-вече в увереността, че могат да предвиждат тренда на пазара или цената на движението на дадени акции. Именно поради тази причина Бъфет не се ръководи от тренда. Той търси акции на компании с успешен мениджмънт, които според него са подценени. Доверява се основно на финансовите отчети и на хората, които ръководят компаниите при вземане на решение да инвестира.
