Заедно сме написали стотици текстове и проектирали графично хиляди страници. Имали сме и своите тъжни, и хубави моменти заедно. Но ето че вече нея я няма.
Моята партньорка ме напусна. Отиде си временно. Надявам се, че ще се върне обратно при мен. В момента е на „брачна консултация“ в сервиза на Apple, нещастна и може би малко депресирана. Трябва да си призная, че ми липсва, но може би тази временна раздяла е за добро.
Никакъв интернет, никакви мейли, няма вече по пет вестника за четене, никакви чатове или каквато и да било връзка с ГОЛЕМИЯ СВЯТ. Това ме накара да се спра за миг, да се замисля – какво всъщност ни е нужно? Държа да отбележа, че този текст го писах с оранжева химикалка с надпис BASF върху обратната страна на някакви принтирани листове хартия, които намерих в едно чекмедже.
Започнах да се замислям за някакъв вид „обратно към корените“. Какво е онова, което наистина е важно, от какво наистина се нуждаем? Наистина ли имаме нужда от „лайкове“ или наистина на някого му пука за нас все пак? Все по-мощни компютри или още малко време да мислим реално? Наистина ли имаме нужда от още един телевизор с плосък екран, или пък от още едно дистанционно…? Или пък в действителност имаме нужда „да седнем около лагерния огън“? Не ме разбирайте буквално, но схващате смисъла. Да започнем отново да водим разговори, да се разбираме и да се срещаме в истинския живот.
Преди време един приятел публикува в Twitter: „Днес е чудесен ден да излезеш в парка и да се зазяпаш в своя iPhone.“ Разбира се, че написаното от него е доста иронично, но дали пък наистина не сме се превърнали именно в такива хора? В това ли искаме да се превърнем? Или пък искаме да поиграем федербал с децата и да ядем печено пиле в парка? А защо не и да пием охладено бяло вино и да целуваме жена, която да няма процесор?! Да се срещнем с приятели, които да нямат дистанционно в ръката. Да излезем с някого, който не е intel inside.
Не знам кога моята партньорка ще се завърне у дома, но знам, че вече връзката ни няма да е същата както преди. Все пак в края на краищата тя е машина. И въпреки че понякога ми липсва – съзнавам, че аз съм от плът и кръв, а тя – не! Какво ще предпочетете – да си проверите статуса в Facebook или да чуете детски смят?! Да видите колко „харесва ми“ имате или да се видите с някого, който наистина ви харесва? Искате да гледате филтрирани снимки от Instagram или искате да видите истинската картина на живота?
В края на краищата – решението е ваше… 🙂
Йохан Карлсон
