Познавам малко овчари. Даже, ако трябва да съм напълно откровен, не ги познавам особено добре. Просто понякога си говоря с тях, докато вися покрай някой водоем с въдица в ръка.
Спомням си как веднъж един ми издаде каква е неговата тайна за контрол над дръгливи кози. „Те без мен не могат“, обясни ми през малкото си нахилени зъби. Освен бодливи храсти, козичките обичали хумора.
И затова той, представяш ли си, им разказвал вицове. Колкото и да ми беше неудобно, се престраших да попитам точно кои вицове влияят най-добре на сложната храносмилателна система на козите. „Е, как кои, ти кво се правиш?“, пастирът гърлено се изхили, намигайки ми съзаклятнически.
За пръв път се изчервявах докато съм на риба. А ти не гледай така, моля. Естествено, че темата ми не е за психичните отклонения, които са страничен ефект на отрудения овчарски живот. Нито за това дали наистина козите разбират неприличните вицове и как точно влияят те на млеконадоя им.
По-скоро ми се иска да ти поговоря почти сериозно за забавлението, което трябва да е съществена част от атмосферата на всяка работна среда, включително и на твоята.
Официално смехът не присъства като задължителен елемент на трудовия процес. Даже напротив, в много бизнес структури на него се гледа с недоверие.
Счита се, че загубата на сериозния тон води до ниска производителност, загуба на концентрация и редица още малоумни формулировки, които дори не мога да произнеса.
Бастунът в гърлото се оказва по-задължителен от вратовръзката. Ходил съм в такива офиси. По коридорите се разминават едни забързани сенки с угрижени изражения.
През стъклените прегради се виждат восъчни фигури, прилепнали към клавиатурата, забили късогледие в мониторите. Толкова е тихо, че се чува офисния шум: изперкалите перки за охлаждане, неравномерното тракане на клавиатури, дори потъркването на лист А4.
Отстрани изглежда, че работният процес е като добре смазана машина – работи плътно, безотказно, ефективно. Ако ти си мениджър на такъв офис, сигурно си доста доволен, нали?
Аз обаче бих те посъветвал да счупиш калъфа си за миг и да отидеш на едно място, където обикновено не стъпваш. В пушалнята или както наричат терасата, място извън сградата или каквото там си приспособили за вредния си навик част от твоите служители.
Иди там, за да се запознаеш наново с хората си. Петте минути, в които тези индивиди крадат от времето, за което им плащаш, може да се окажат безценни за бизнеса ти.
Там сред отровния дим, хората си говорят глупости. Споделят свои случки, разказват си вицове, закачат се, шегуват се, смеят се. Колкото и да ти е странно, в тези 5 минути мозъците им работят много по-продуктивно, отколкото в останалите 475 от работния ден.
Искаш ли да знаеш защо? Ето ти малко наука- освен всичко друго смехът е и дихателна функция на организма. Когато се смееш, дишаш по-дълбоко и продължително и най-вече издишваш в къси фази, доста по-често.
По този начин белите дробове се изпразват максимално, а това е много полезно, защото през това време обмяната на въздух става четири пъти по-бърза от обикновено.
Смехът, мили мой млад меринджей, активизира работата на мозъка, повишава потентността, а имунната система започва да изработва най-полезните за организма хормони – хормоните на щастието, които пък имат чудната способност да потискат някои негативни процеси – умора, слабост и стрес.
Добре. Как да пренесеш този научно доказан подем на производителността на подопечните ти мозъци от пушалнята в останалата част от офиса? Трябва да се постараеш да промениш атмосферата, без да намесваш в нея цигари, естествено.
Ако до вчера в офиса ти е царяла дисциплината на сериозния тон, ще трябва промяната да се осъществява плавно. Първото нещо е да си сложиш усмивка. Не говоря за перманентен грим.
Постарай се да изглеждаш ведро, колкото и да ти е затормозен процесът със сложното управление на бизнеса. После бъди нащрек – не пропускай повод да се усмихнеш по-широко, ако някой от служителите ти си позволи да разчупи гипса.
Засмей се първи на случайно изпусната шега в офиса. И това ще бъде само началото. Време е да направиш някои малки промени наоколо, които ще ти позволят да създадеш среда, предразполагаща към здравословен за бизнеса офисен смях.
Ето ти малко безплатни идеи – обявете ден от седмицата, забранен за навъсени лица. Ако някой престъпи „заповедта“ и се намуси от нещо по време на работа, трябва да пусне монета в специална кутия.
Или пък покани художник, който да направи карикатура на хората в офиса, докато те си работят… и ги постави в рамка. Или пък създай навик всеки ден някой от колегите да пуска на всички мейли линк с нещо вдъхновяващо весело, което е видял в нета.
Да, има редица малки хрумки, които могат да ти помогнат да подобриш атмосферата в офиса със здравословно количество веселба, дори и ако ти самият си се определил като скучен човек и си решил, че си лишен от чувство за хумор.
Всъщност великите мениджъри, далеч не са големи шоумени. Просто успяват да създадат усмихната работна среда около себе си без излишна клоунада. Щом те могат, значи и ти можеш! Нали?
Ами толкоз по темата. Знам, че днес ще се усмихваш повече в офиса. И май това ме радва
