Беше 1974 година. Канадската фондова борса тъкмо се беше сляла с Монреалската фондова борса и Жул Леге поемаше поста генерален губернатор.
Хиляди километри далеч от Холивуд, в един малък канадски град наречен Newmarket, имаше едно високо дванадесет годишно момче, което се смееше на себе си докато чистеше пода на една фабрика. Той рецитираше своите шеги.
Момчето си мечтаеше да стане комедиант, когато порасне. Той се упражняваше непрестанно, дори когато работеше по осем часа на ден след училище. Икономическото положение на семейството му беше трудно тази година, а баща му тъкмо си беше загубил работата като счетоводител. Работата като охранител и санитар в местната фабрика беше единствената възможност семейството на момчето да връзва двата края.
Но, хуморът го вдъхновяваше. Случваше се спонтанно след годините практика. Майка му страдаше от хипохондрия и на него се падаше от време на време да я развеселява. Момчето искаше да помогне на майка си в трудните моменти на тежка депресия, в която тя изпадаше.
Смехът беше единственото лекарство, което той знаеше и не пестеше усилия за това. Дори това да значеше, че ще подскача нагоре-надолу по стълбите.
Беше 1975 година. Канадският министър-председател Пиер Трудо тъкмо беше обявил създаването на Агенция за чуждестранните инвестиции.
Семейството на момчето се премести. Те започнаха да живеят в караваната на техни близки роднини.
Малко по-късно момчето дебютира като комедиант на сцената в Yuk Yuk – комедиен клуб в Торонто. Струваше на баща му 36 часа път, за да го закара до там, а на всичкото отгоре беше освиркван когато се появи на сцената.
Животът беше труден, но той имаше своите моменти. Неговият учител, може би от съжаление, беше обещал да му дава малката сцена пред класа в училище след часовете. Не беше много, но все пак беше добре като за начало.
Шансът си беше шанс и той нямаше намерение да се отказва толкова лесно.
Беше 1978 година. Канадското Съдбъри стартираше.
Момчето, вече тийнейджър се върна в Yuk Yuk. Той тренираше своите шеги всяка вечер докато чистеше пода на старата местна фабрика. Всичките усилия най-накрая му се отплатиха.
Той се отказа от училището и реши да продължи кариерата си като комедиант на пълен работен ден в Лос Анджелис, Калифорния, САЩ.
Това беше напредък. Нещата можеха само да се подобряват от тук нататък за него.
Беше 1989 година. Американската безработица спадна до 5 процента – най-ниската от 16 години до тогава.
Момчето се беше оженило и тъкмо му се роди дъщеря. Той реши да обърне внимание към филмите и телевизията като комедиен актьор. Първият му голям дебют се получи, но не беше голям успех. „Филмовите оферти са там някъде, аз просто не ги чувам все още“ си казваше той.
Сегашната му работа беше като комедиен актьор в посредствена телевизионна продукция. За него беше напредък, но не беше това, което той искаше.
Карайки своята стара Тойота си мислеше за бъдещето и това, което иска да постигне на сцената. Той написа на себе си чек. 10 милиона долара, „за извършени услуги“ с дата Денят на Благодарността 1995 година. Момчето, сега мъж, беше непреклонно.
Беше 1994 година. Айс Вентура, Маската, От глупав по-глупав бяха хитове в бокс офис класациите с нетни печалби от над 700 милиона долара в световен мащаб.
Момчето се казваше Джим Кери. Неговия чек през тази година беше за 12,5 милиона долара. С 2,5 милиона повече отколкото той си беше написал няколко години по-рано.
Това е историята за успеха за една нощ на Джим Кери. Отне му 11 години на здрав труд и непреклонност.
В един момент или друг, това е мечтата на всеки човек. Всеки мечтае за този успех за една нощ. Всеки иска да създаде онзи продукт, който ще се използва от милиони в стил Марк Зукърбърг.
Но, всичко е до тук. В края на деня те са точно това, което са – мечти.
Лесно е да се мечтае за успеха за една нощ, но именно така тези мечти остават точно в мислите ни. В днешно време нашите медии ни карат да си мислим с романтика за това какво са мечтите. Това е като предприемаческото порно и точно като порното, това което виждаш са само добрите части.
Но, това което не виждаш е онзи малък шрифт, който се нарича провал. Защото без провал няма как да постигнеш своите големи мечти. Това, което не се чете е постоянството, което е необходимо да се преодолеят препятствията и да се продължи напред. Това, което не се споменава е страстта, която играе ролята на гориво за онова постоянство, от което се нуждаеш.
Създаването на бизнес не е лесно. Това, което излиза за успех за една нощ всъщност е трупането на години усилена работа, хилядите часове в развитие, стотиците трудни решения, които се взимат и стотиците хора благодарение, на които нещата стават факт.
Бизнесът е едно от най-трудните неща в живота, които можеш да правиш. Но в интерес на истината си заслужава. Напълно!
Ключът е да намериш страстта, която да те движи напред. Не е нужно да обичаш това, което правиш. Просто е необходимо да имаш страст за проблема, който искаш да разрешаваш. Успех за една нощ? Възможно е, но не се учудвай, ако нощта продължи няколко години.
Коментарите са ни религия!
