Икономическата опасност от коронавируса е експоненциално по-голяма от рисковете за здравето, които носи за обществеността. Ако вирусът влияе пряко на живота ти, най-вероятно е чрез спиране да работиш, принуждавайки работодателя ти да те съкрати или да банкрутира твоя бизнес.
Трилионите долари изтрити от финансовите пазари тази седмица ще бъдат само началото, ако нашите правителства не се намесят. И ако президентът на САЩ Доналд Тръмп продължи да се спъва в справянето със ситуацията, това може да повлияе на шансовете му за преизбиране. Джо Байдън, журналист в The Independent, определи по-специално Covid-19 като слабост за Тръмп, обещавайки „стабилно, успокояващо“ лидерство по време на нужда за Америка.
В световен мащаб Covid-19 е убил 4,389 души. Вчера по родните новини споделиха, че има още заразени от вируса у нас. Но това ще осакати икономически милиони, особено след като епидемията е образувала перфектна буря с катастрофата на фондовата борса, петролната война между Русия и Саудитска Арабия и продължаващата действителна война в Сирия и потенциалната нова мигрантска криза.
Можем да погледнем на коронавируса като на момента, в който нишките, които държат глобалната икономика заедно, се отлепват; и стартиращи и разрастващи се бизнеси като моя биха могли в крайна сметка да платят цената.
Също толкова важно, колкото борбата с вируса – ако не и по-важна – е ваксинирането на нашите икономики срещу настъпващата пандемия от паника. Човешкото страдание може да дойде под формата на болест и смърт. Но също така може да се погледне и от гледната точка, че не можеш да платиш сметките или да загубиш дома си.
По-специално малките предприятия се борят, тъй като веригите за доставки пресъхват, оставяйки ги без продукти или основни материали. Затварянето на фабриките в Китай доведе до рекордно ниско ниво в индекса на „Мениджъра на закупуване“ на страната, който измерва производствената продукция. Китай е най-големият износител в света и е отговорен за една трета от световното производство, така че проблемът на Китай е проблем на всички – дори в разгара на търговската война между Белия дом и Пекин.
Всичко това прави още по-притеснително, че правителствата продължават да разглеждат това като здравна криза, а не като икономическа. Време е икономистите да поемат по пътя на лекарите, преди истинската пандемия да се разпространи.
Трудно е да си представим, че Италия няма да влезе в рецесия (деветата по големина икономика в света вече е в режим на блокиране). Трудно е също да си представим, че няма да засегне Европа и най-големия й търговски партньор – САЩ. И е невъзможно да се види как всичко от това няма да доведе до глобален спад, освен ако правителствата не се намесят по-бързо, отколкото преди 12 години по време на последната финансова криза.
Този път залозите са по-големи, защото изглежда има координирани усилия за икономическо нараняване на много западни страни и предупреждаване за тях от агресивните търговски политики, които Тръмп така възторжено приема.
Въпреки че Китай понесе основната икономическа и човешка цена на вируса, мнозина в Пекин ще видят сребърна подплата в отслабването на американската икономика и разсейване от търговските войни на Тръмп, които изглеждат ескалиращи без краен изглед.
Почти перфектно синхронизиран с коронавируса, избухна руско-саудитска петролна война. В краткосрочен план и Москва, и Рияд могат да си позволят 30-процентовия спад за една нощ в цената на петрола. Но американският бизнес с шистов газ не може. По-скъпият процес на разбиване означава, че голяма част от петролния сектор в САЩ просто няма да съществува, ако цените на петрола останат на исторически ниски нива, което ще доведе до спиране, загуба на работни места и може би дори рецесии на държавно ниво.
Президентът Тръмп прокара просрочени съкращения на данъци върху заплатите и помощ за почасови работници – мерки, които ще помогнат както на работодателите, така и на служителите да оцелеят. В Обединеното кралство канцлерът Риши Сунак днес разкри „бюджет на коронавирус“. Но всеки трябва да мисли по-мащабно, ако иска правилно да се справи с това как този нов фактор променя статуквото.
Това е много повече от коронавирус, цени на петрола или дори глобалната икономика. Тук става въпрос за баланса на силите между Изток и Запад. През последните 10 години епицентърът на това е Сирия. След десетилетие на конфликт на място, изглежда, че е ескалирало от прокси война до икономически конфликт.
Появилите се супер сили на Русия и Китай станаха свидетели на това, което мнозина смятат за американска неотносимост в Сирия. И сега се опитват да циментират визията си за наистина многополюсен свят. Вместо да позволят на съюзника на САЩ Саудитска Арабия да ръководи петролните пазари чрез картела ОПЕК, Русия и Китай искат да прекроят глобалните пазари – и балансите на мощността – в своя полза.
За да преживеят тези промени, САЩ, Великобритания и други страни ще трябва да защитават бъдещето на своите големи и малки предприятия и да търсят възможности да се възползват от новия икономически световен ред, а не да го отричат. Пренебрегването на тези промени ще бъде още по-вредно от всяка грипна пандемия.
Анализ на Омар Хасан, The Independent
