Питър Тийл е свързан с иновацията в по-голямата част от живота си. Той е съосновател на PayPal и Palantir, прави първата публична инвестиция във Facebook и е един от първите инвеститори в SpaceX и LinkedIn.
Тийл е автор на книгата „От нула до едно: Размисли върху стартъпите и как да изградим бъдещето“, за да помогне на всички нас „да видим отвъд начертаните пътища“ за едно по-добро бъдеще. В тази книга Питър разказва доста интересни неща от света на стартъпите.
В следващите редове ще споделя с теб осем съвета от книгата, които всеки може да използва в своя живот и бизнес.
Капанът „От нула до едно“
Следващият Бил Гейтс няма да създаде операционна система. Следващите Лари Пейдж или Сергей Брин няма да направят търсеща машина. Както и следващият Марк Зукърбърг няма да създаде социална мрежа. Ако копираш тези пичове, значи че не се учиш достатъчно от тях.
Хераклит веднъж казал, че не можем да влезем в една река два пъти. Питър Тийл вярва, че големите моменти в бизнеса се случват само веднъж. Това е точката, която заслужава да бъде разгледана и е още един слой на психичния модел на времето.
За Тийл съществуват два вида иновация. Разбира се, по-лесно е да се имитира, отколкото да се твори нещо ново. Когато правим нещо, което знаем как се прави, се придвижваме от 1 към n и просто умножаваме нещо вече познато. Но всеки път, когато създаваме нещо ново, се придвижваме от 0 към 1. Изобретяването – и като момент, и като действие, е нещо сингулярно, а резултатът е нещо ново и непознато.
Няма формула за иновация и няма да има никога
Парадоксът на преподаването на предприемачество е, че подобна формула за иновация не може да съществува. Защо? Защото всяка иновация е нова и уникална, няма авторитет, който да може да го опише в книга. Всъщност, единственият и най-мощен модел, който съм забелязал е, че успешните хора намират стойност на неочаквани места и го правят като мислят за бизнеса от към принципите, а не от към някаква формула за успех или иновация.
Най-добрият въпрос, който можеш да зададеш
Когато интервюирам кандидати за работа, винаги задавам един и същи въпрос: „Има ли нещо важно, което приемате за истина, а повечето хора – не?“ Въпросът изглежда елементарен, защото не е засукан и в него няма уловки, а всъщност е много трудно да му се отговори. Умът се затруднява, защото това, на което ни учат в училище, по дефиниция е общовалидна истина. Затруднява се и психиката, защото отговарящият е принуден да каже нещо, което знае, че е непопулярно. Гениалността е рядко явление, но смелостта е дори по-оскъдна.
Най-често чувам подобни отговори: „Образователната ни система е счупена и спешно трябва да се поправи“, „Америка е най-великата страна на света“, „Господ не съществува“.
Това са лоши отговори. Първото и второто твърдение може и да са верни, но доста хора се съгласяват с тях. Третото заема страна в популярен дебат. Един добър отговор би трябвало да има следната структура: „Повечето хора вярват в Х, но истината е обратна на Х“.
Но какво има това с бъдещето?
Опростенчески погледнато, бъдещето е поредица от моменти, които предстоят да се случат. Това обаче, което прави бъдещето важно, не е, че то все още не се е случило, а че то ще е различно от настоящето…. Повечето отговори на моя въпрос са просто различен поглед върху настоящето. Истински добрите са опит да се погледне в предстоящото.
Най-голямата сила на новата компания
Точно дефинирано, стартъпът е най-голяма организация от хора, която можеш да убедиш да променят света. Най-голямата сила на новата компания е новото мислене – дори по-важно от пъргавината, малкият размер дава повече свобода за размисъл.
Първата стъпка към ясно мислене
Трудно е да се отговори директно на провокативния въпрос: „Кое важно нещо според теб е истина, но повечето хора не я приемат?“. Може би ще е по-лесно, ако започнем с предварителен въпрос: „Кои са нещата, с които всички хора са съгласни?“ Ницше пише (преди да полудее): „Лудостта се среща рядко в отделните индивиди, но в групи, партии, народи и исторически епохи тя е правило, а не изключение“. Ако успееш да разкриеш поне една общоприета заблуда, ще откриеш и какво се крие зад нея: противоречивата истина.
Конвенционалните убеждения изглеждат произволни и погрешни само в ретроспекция: чак когато някой се провали, наричаме старите убеждения „балони“. Но деформациите в икономиката, причинени от балоните, не изчезват веднага след спукването им. Интернет лудостта на 90-те години бе най-големият балон след Големия крах на 1929 година, а нейните уроци и до днес определят и изкривяват цялостното ни разбиране за технологиите. Първата стъпка към яснотата в мисленето е да поставим под въпрос това, което мислим, че знаем за миналото.
Ето примери, които Тийл дава, за да се разбере тази идея:
Предприемачите, които останаха в Силициевата долина научиха четири важни урока от краха на dot-com, които определят бизнес мисленето и до днес:
- Напредвай постепенно. Балонът беше надут от огромни видения за бъдещето, така че те не трябва да се толерират. Всеки, който твърди, че може да се постигне нещо велико, е подозрителен, а всеки, който иска да промени света, трябва да е по-скромен. Малките последователни крачки са единственият сигурен начин да вървиш напред.
- Остани гъвкав. Всички компании трябва да бъдат гъвкави, което е синоним на „непланови“. Трябва да не знаеш какво ще прави бизнесът ти в бъдеще. Планирането е арогантно и закостеняло. Вместо това трябва да изпробваш различни неща, да правиш многократни повторения и да гледаш на предприемачеството като на агностичен експеримент. (агностичен – философско течение, съгласно което светът като цяло е непознаваем и човек трябва да проявява скептицизъмм към всичко.)
- Развивай се съобразно с конкуренцията. Не опитвай прибързано да създаваш нов пазар. Единственият начин да имаш истински бизнес е да започнеш със съществуващ клиент, така че изгради компанията си чрез подобрения на разпознаваеми продукти, които успешните ти конкуренти вече предлагат.
- Фокусирай се върху продукта, а не върху продажбите. Ако продуктът ти се нуждае от реклама или търговски агенти, значи не е достатъчно добър. Технологията е свързана основно с развитието на продукта, а не с пласмента. Рекламата по време на балона беше зрелищно разточителна, така че единственият устойчив растеж е вирусният растеж.
Тези уроци станаха догма в света на стартъпите. Който ги пренебрегва, го считат за обречен на онова справедливо възмездие, сполетяло технологията в големия срив на 2000 година. И въпреки това, противоположните принципи вероятно са по-верни:
- По-добре рискувай да си смел, отколкото да бъдеш тривиален.
- Лошият план е по-добър от липсата на план.
- Конкурентните пазари снижават печалбите.
- Продажбите са важни точно толкова, колкото продуктът.
За да изградим новото поколение компании, ще трябва да загърбим догмите, създадени след краха. Това не означава, че противоположните идеи са автоматично верни – не можеш да се спасиш от лудостта на тълпите, като догматично ги отхвърляш. Вместо това си задай въпроса: Колко от онова, което знаеш за бизнеса, е формирано от погрешни реакции на минали грешки? Най-противоречивото нещо не е да се противопоставяш на тълпата, а да мислиш сам.
Прогресът идва от монопола, не от конкуренцията
Проблемите на конкурентния бизнес не свършват с отсъствието на печалби. Представи си, че въртиш един от ресторантите в Маунтин Вю. Не си много по-различен от десетките си конкуренти, така че трябва да положиш огромни усилия, за да оцелееш. Ако предлагаш достъпна храна с ниска норма на печалба, вероятно плащаш на служителите си минимални заплати. Налага се да се възползваш от всяка възможност за икономия, ето защо в малките семейни ресторанти бабата работи на касата, а отзад децата мият чиниите.
Монополистите като Google са различни. Тъй като не се налага да се притесняват от конкуренти, те могат с по-широка ръка да се грижат за служителите , продуктите и въздействието си върху околния свят. Мотото на Google „Не бъди зъл!“ е част от имиджа им, но е и пример за бизнес, който е достатъчно преуспял, за да приема етиката сериозно, без да застрашава съществуването си. В бизнеса парите са или нищо, или всичко. Монополистът може да си позволи да мисли за неща, различни от правенето на пари, докато не-монополистът не може. В условията на съвършена конкуренция бизнесът е толкова фокусиран върху текущите си показатели, че не може да си състави дългосрочен план. Само едно нещо позволява на бизнеса да надскочи ежедневните битки за оцеляване: монополните печалби.
И така, монополът е добър за всеки вътре в него, но как стоят нещата за тези, които са отвън? Дали свръхпечалбата не идва за сметка на обществото? Всъщност е точно така. Парите излизат от джоба на потребителя и монополите заслужават лошата си репутация… но само в свят, в който нищо не се променя.
В един статичен свят монополистът е като събирач на рента. Ако успееш да заобиколиш пазара за нещо, можеш да надуеш цената, защото другите нямат избор, освен да купуват от теб. Замисли се за прочутата настолна игра със същото име – картите и парите се въртят, но полетата остават същите. Няма как да победиш, като измислиш нова, по-добра недвижима собственост. Относителните цени на имотите са фиксирани, така че най-доброто, което можеш да направиш, е да ги изкупиш.
Но светът, в който живеем, е динамичен. Възможно е да се изобретят нови и по-добри неща. Креативните монополисти дават на потребителя по-голям избор, създавайки съвършено нови категории на охолство в света. Креативните монополисти не просто са полезни за обществото, те са и мощни двигатели за неговото подобряване.
Съперничеството ни кара да надценим старите възможности и да копираме това, което е работило в миналото
Маркс и Шекспир ни предоставят два модела, които ще ни помогнат да разберем почти всички форми на конфликт.
Съгласно Маркс, хората се бият, защото са различни. Пролетариатът се сражава с буржоазията, защото имат напълно различни идеи и цели (според Маркс това се дължи на различната им материална обезпеченост). Колкото са по-големи разликите, толкова по-ожесточен е конфликтът.
За Шекспир, от друга страна, всички опоненти малко или много си приличат. Не е ясно защо трябва да се бият, след като няма за какво. Спомни си увода на „Ромео и Жулиета“: „Два рода, равни знатни от Верона“. Двете фамилии са подобни, но въпреки всичко се мразят. С ескалацията на конфликта те все повече и повече си заприличват и в крайна сметка дори забравят защо враждуват.
В бизнеса, Тийл подкрепя повече твърдението на Шекспир. Последствията? Ние ставаме толкова обсебени от конкуренцията, че губим фокуса си от нещата, които имат значение, а това е нашият бизнес.
Последните ще бъдат първи
Сигурно си чувал максимата „Който превари, той завари“. Ако стъпиш първи на пазара, ще завладееш голям пазарен дял, докато конкуренцията тепърва се организира да навлезе на него. Но да си пръв следва да е тактика, а не цел. Това, което наистина има значение, е да си осигуриш бъдещи парични потоци, така че няма да ти е от полза, ако си първи и някой друг се появи и те детронира. Далеч по-добре е да навлезеш последен – тоест да направиш последното голямо подобрение на един специфичен пазар и да се радваш на дълги години, а защо не и десетилетия монополни печалби. Начинът е да завладееш една тясна ниша и да се разрастваш от там към амбициозната си дългосрочна цел.
Поне в това отношение бизнесът е като шахмата. Гросмайсторът Хосе Раул Капабланка го казва най-добре: „Трябва да овладеете ендшипа, преди да научите всичко останало“.
