Днес на гости в MarketKing.bg ни е Кристиян Петров. Крис е фотограф на свободна практика, но работи и върху проекти свързани с PRFirm. Изключително много се радвам за неговото включване и смятам, че се получи един доста интересен разговор.
Ето и за какво точно си поговорихме с Кристиян.
Привет, Крис. Представи се с няколко думи пред читателите на MarketKing.bg.
Казвам се Кристиян Петров, на 26 години от град Варна, работя като фотограф, следвам право. Малко е трудно да се опиша, но ще добавя, че съм авантюрист, обичам да пътувам, а със самото пътуване и предизвикателствата, които сам търся или често те сами ме намират. Обичам също така природата и познанията за нея.
Занимаваш се с фотография. Как започна любовта ти към това изкуство?
Започнала е може би още в ученическите ми години, когато телефоните вече имаха хубави камери и фотографията стана много достъпна за повечето хора, главно и при по-младите, модна технологична тенденция, която предполагам е развила интереса на много хора. Като цяло тогава повече ми беше интересно да работя със софтуери за обработка, правех картинки, колажи, но в последствие след като си купих първия професионален фотоапарат започнах да чета книги, литература, да се ограмотявам, да трупам знания добивайки комплексни умения, които да ми позволят да се реализирам професионално.
Може ли да ни споделиш любимия си шот и защо има специално място за теб?
Любим шот, интересно, но мисля, че все още нямам такъв. Този шот според мен не идва често, дори и да си уцелил момента, технически и практически да си направил всичко правилно, този шот е съвкупност от енергия пред обектива, събитие, момент който трябва да е бил истински, за да предаде тази енергия в изображение. Имам подобен шот, по истински случай, който крие цяла история с миксирани чувства и емоции. Може би него ще ти споделя.
Обичаш ли да четеш и ако да – коя е твоята любима книга?
Обичам да, като ученик любими ми бяха книгите за дивия запад, индианци и каубои. Тогава любима книга ми беше „ Моят живот сред Индианците“. Сега обичам да чета пътеписи и романи, като любима от този жанр е „Снежното дете“ на Никола Вание, а друга е един наръчник за оцеляване сред природата, който представлява изключително полезно четиво за всеки любител на дейности и занимания сред природата и е изложен на потенциален риск да бедства или бъде поставен в животозастрашаваща ситуация. Чета и литература за фотография.
Разбрахме, че работиш върху книга. За какво пишеш? Може ли да ни разкажеш малко повече?
Много е хубаво когато за книгата разбират хората, дори преди тя да е написана :D. Колко бързо само се движи информацията днешно време. Всичко все още е един проект, над който мисля. Имам желание за написването на книга и още повече усещането, че трябва, но все още не съм взел решение. Когато човек се захване с такова нещо е много важно да систематизира и подреди информацията и съдържанието в подходящ ред и форма.
Въртят ми се доста въпроси от това, което да оставя лично, кое да споделя и кое да загатна, но като цяло смятам да пиша за моите преживявания и пътувания до 26 годишната ми възраст. Опита, предизвикателствата и авантюрите, които съм преживял, посетените държави и географски обекти, мотивите ми и мирогледа, който донякъде съм изградил относно какво може да ни даде пътуването и каква е проекцията на симбиозата между мечтата и пътешествията.
Сподели ни твоите мисли относно фотографията в рекламата.
Фотографията в рекламата никак не е лесна, с оглед на това, че създадената продукция най-често трябва да отговаря на определени критерии или стандарти. Подготовката е водеща и още тогава се гради донякъде визията и целения краен резултат.
Определено лично за мен е по-добре да работя по ясна идея и изисквания на клиент, за да постигнем максимална ефективност. Не са рядкост и случаи, когато клиента иска нещо, но с не особено ясна визия или се получава известно разминаване, което може да доведе до разнопосочни резултати, било то положителни или отрицателни за една от двете страни. За да се избегне това, комуникацията и планирането за мен са изключително важни, както и достатъчното време.
Креативността в рекламата остава по-трайна и ефективна в бъдеще, отколкото вложен богат ресурс с по-ограничено идейно съдържание.
Искам да те питам за предизвикателствата в твоята работа. С какво се сблъскваш често?
С неразбирателства. Понякога не достатъчното време, трябва да реагираш и мислиш бързо, да предвиждаш някои моменти. Едно е да снимаш за удоволствие и да се получи нещо хубаво и интересно, коренно различно е когато от теб очакванията и изискванията са това да се случи задължително, а факторите могат да бъдат много.
Изключително важно е клиента да е доволен от резултата, а фотографа възможно най-добре да предвиди и съобрази цялата картинка. Целия процес може да бъде изпълнен с много предизвикателства до достигане на крайния резултат и самата работа на модерния фотограф не е просто да снима с апарата си. Софтуерни манипулации, обработка, архивиране и редица други дейности са част от всичко това което представлява професионалния ангажимент.
Ти си човек на изкуството. Как успяваш да се презареждаш?
Все още изкуството е повече вътре в мен, отколкото изразено навън, но да кажем това е път, който искам да следвам и реализирам повече арт проекти. Както споменах в началото – считам себе си за авантюрист, живота не винаги ще ти поднася възможности ей така, поради което се стремя сам да си ги създавам, а ако ги прецакам – знам откъде да почна и по-добре отколкото да съжалявам.
Обичам движението, природата и да взимам всички най-хубави моменти, които съзирам в една възможност. Пътуванията винаги ме зареждат творчески, правят ме щастлив, разширяват и обогатяват мирогледа ми, дори опознавам себе си повеч. Това е начина, по който се презареждам и желанието да не спирам и продължавам всеки път е по-силно.
Дефинирай ни твоето разбиране за успех.
Моята лична дефиниция за успех, която стои абсолютно над всичко, професия, образование и като цяло всички житейски обвързаности е щастието. Това е нещо, което може да не постигнеш и да ти липса дори когато професионално си на върха. Успееш ли да си изживееш живота щастлив, успял си много. Материалното е ресурс, с който човек може да си служи, но не трябва да служи на него.
Мисля, че отговорих на въпроса ти малко по-различно, но определено неща като постоянство, усилена работа, отдаденост – не смятам, че са гаранция или пълния път към успеха, а само част от него. Това е пропорция, която всеки трябва да оцени така, че нито да е бреме на неговия труд на по-късен етап, нито да е непродуктивна.
Какво следва от тук напред за теб?
Всичко, аз съм на 26. Искам да съм здрав и щастлив и винаги, когато искам да избягам да съм свободен да го направя, от всичко, от всеки, от всякъде и от всяко интервю 😉.
