През последните години в България e все по-разпространено банките да продават животозастрахователни продукти. Затова искам да разгледам накратко темата и да се опитам да отговоря на някои важни въпроси за банковото застраховане, по-конкретно в сегмента животозастраховане.
Нека започна с малко факти и история. Първите малки стъпки на банково застраховане са поставени в Белгия през 1850г. от CGER и в Испания от La Caixa през 1900г., като започва по-бурното си развитие през 70-те години във Франция АСМ – (Assurances di Credit Mutual) и Vie et IARD (живото- и общо застрахователна компания), последвано от Credit Lyonnais през 1971 г. В немалко страни в Европа като Франция, Австрия, Унгария и Испания този канал заема дял от повече от 50% от продажбите на новите застраховки „Живот”, като в Португалия достига до 85%. (1) В останалата част на Европа процентът не е толкова висок, но банковото застраховане е един от водещите канали за продажба. 
Защо е така? Какво кара голяма част от европейците да предпочитат банките, когато става въпрос за тяхната защита и бъдеще?
На първо място това е улеснението, което получават като потребители. На едно място могат да получат съвет и достъп до различните финансови услуги от човек и институция, на която вече са се доверили. Това им спестява време и усилия и също им дава възможност да комбинират по най-добър начин различните услуги, постигайки оптимални условия.
Какви животозастрахователни услуги могат да получат клиентите от банките?
На първо място трябва да се застраховаме от риска някой друг да връща нашите кредити при непредвидени събития, свързани с живота и здравето ни. Ако не можеш да оставиш спестявания, то поне не оставяй дългове на твоите близки и роднини.
Ролята на банката е да финансира стандарта на живот, а нашата – да го защитим.
Представете си какво би се случило на младо семейство с 2 деца, което е взело 25-годишен заем за жилище и потребителски кредит да го обзаведе. Ако един ден се случи най-лошото с единия от родителите, животът на това семейство никога няма да е същият, но поне може да не мисли къде ще живее и как ще връща кредитите си.
Свидетел съм на хиляди такива ситуации, в които сме успели да съхраним жилището и финансовата стабилност на семейството.
Разбирам, че повечето хора не искат да мислят за това, но по-добре да помислиш веднъж и да вземеш решение, за да гарантираш сигурността и финансовата стабилност на семейството си.
Друга услуга е защита на депозанта и на неговите спестявания. Защо при неприятно събитие трябва да посягаш на депозита си, на спестените с труд и мъка пари? По-добре за последствията да се погрижи застрахователната компания, а спестяванията ти да се използват за други цели.
В банките клиентите имат достъп и до животозастрахователни услуги, непряко свързани с банкови продукти – дългосрочни спестовни програми, които гарантират постигането на дългосрочни цели. Например да си осигурим допълнителен доход след пенсиониране – втора пенсия – която да ни помогне да запазим стандарта си на живот, за да живеем добре и в късните си дни. Друга важна цел, която можем да постигнем, е да осигурим качествено образование на децата си, започвайки да спестяваме, още докато са малки. Също така можем да осигурим защита срещу злополука и последствията от нея.
Отскоро банките предлагат и застраховки при диагностициране на тежко заболяване, както и възможност за консултация и сверяване на диагнозата и лечението в реномирани клиники в САЩ.
Аз лично смятам, че в качественото партньорство между застрахователните компании и банките се крие част от решението на проблема с ниския процент на хората, които ползват животозастрахователни услуги в България.
За да може обаче това да се случи и да се осигури качествена услуга от обучени специалисти, има някои важни стъпки, които трябва да се следват:
1. Банковите служители трябва да бъдат обучени и то не само веднъж, а техните знания и умения трябва да бъдат развивани постоянно. За целта трябва да има специализиран екип от служители, който да наблюдава, да посещава често клоновете на банката за обучение, развитие и мониторинг.
2. Застрахователната компания трябва да има директен контакт с клиента и след продажбата, за да може да отговори на очакванията и въпросите му. Добре е да се свържем с клиента веднага след продажбата, особено на дългосрочни спестовни продукти, за да разберем дали е останал доволен и също дали има въпроси.
3. На клиентите трябва да се дава информация за продуктите ясно, разбираемо и открито.
Всичко това ще доведе до доволни клиенти и развитие на сектора.
Аз вярвам, че този канал на продажба има голям потенциал, но за да може той да бъде постигнат и все повече българи да се възползват от услугите на животозастрахователните компании в България, трябва да се следват най-добрите практики и да се обръща специално внимание на удовлетвореността на клиентите.
