Организираше се голяма среща за промяна на дизайна и маркетинга на един шоколад. Големият американски бос също щеше да се появи.Клиентът беше много важен и нивото – много високо. Освен това и още две агенции бяха поканени да участват. Не бих казал, че бяхме нервни, но усещането беше леко напрегнато. Трябваше да убедим американския си клиент, че нашето решение е правилното и така да продължим. Продължавахме да дискутираме не толкова върху това какъв беше дизайнът, а по-скоро как да го представим.
Към този момент аз бях помощник-артдиректор и най-нископоставеният в стаята. И изведнъж големият директор каза: „Знам. Не е необходима никаква презентация, не е необходима и настоящата среща.“ Тотално ли си беше изгубил ума? Имам предвид, че ако толкова важен представител лети чак от САЩ за среща, може би все пак би било добре тя да се състои.
Нашата агенция имаше едно предимство, за което не знаех. Ние бяхме резервирали полета за делегацията. Авиолиния SAS беше наш клиент и ние знаехме предварително с кой полет пристига делегацията. Идеята беше толкова елементарна, че чак беше глупава. За да се избегнат часове в power point презентации, да се избегнат всички резултати на референтни групи, за да се избегнат разговорите за позициониране и вместо това да се заложи всичко на „една карта“. И да се изиграе с много висока летва.
Отне ни много дни и часове на работа и планиране, за да осъществим тази идея. Ние разполагаме с датата и часа на полета, но имахме нужда от помощ от персонала, за да осъществим тази идея в критичния момент. Всъщност се нуждаехме от личен контакт със стюардесата на самия полет от Ню Йорк за Стокхолм. Отне ни три дни, защото екипажите на международните полети имат неприятния навик постоянно да летят.
Някъде над Атлантическия океан, точно след обяда в първа класа и в момента, в който се сервираше кафето, настана време за шоуто. Четири стюардеси бяха обучени и екипирани. Дали щеше да се получи? С кафето всички пътници на първа класа получиха и парченце шоколад. Ние бяхме изпратили 30 ръчно изработени парченца шоколад с нов дизайн по DHL до летището на Ню Йорк предишния ден. Няма как да знам, но съм сигурен, че американските шефове са били доста изненадани. И за да сме сигурни, че са получили посланието, брандирахме миниван, който ги очакваше на летището в Стокхолм.
Тъй като бях най-нископоставеният, не бях поканен на по-късната среща онзи ден. Но всъщност това не беше среща, на която си струва да присъстваш, защото тя продължи само 5 минути. Големият шоколадов бос само каза: „Тази среща не е необходима. Ще направим това, което предлагате, а вашата презентация беше най-добрата, която съм виждал през живота си.“
И така аз продължих да ям шоколадчета през следващия месец. Бяха ми останали над 100 ръчно изработени мостри в стаята.
