Имам идеята да събера и напиша няколко кратки истории от света на рекламата, които са ми направили голямо впечатление.
Столовете
Почти десет години работих за един човек, който притежаваше рекламна агенция и издателска къща. Може да се каже, че той беше харизматичен, но също така малко ексцентричен. В своя голям офис с надпис „Изпълнителен директор“ имаше два стола пред огромната му маса. Нямаше нищо особено около тези два стола, с изключение на това, че те бяха антики и вероятно струваха много. Все пак става въпрос за човек, който притежава оригинална картина на Матис, която стои на стената зад него.
Странното обаче беше, че като седнеш на някои от тези столове, започваш да се чувстваш някак си по-нискостоящ. И буквално трябва да си повдигнеш главата, за да го гледаш. Отначало си обясняваш това с факта, че вероятно се чувстваш нервен, като седиш там. Но след толкова много години съвместна работа аз никак не се чувствах нервен вече. Ние бяхме пътували заедно неведнъж, бяхме прекарвали дълги нощи по баровете и си бяхме ходили на гости. И въпреки това оставаше това странно чувство, като седнеш на някой от тези столове, в смисъл некомфортно.
Един ден по време срещата ми с него го попитах: „Какво нередно има около тези столове?“ Той ме погледна, усмихна се и каза: „Забеляза ли най-накрая? Преди години оставих дърводелеца да скъси с 5 см краката на двата стола за посетители. А моят стол е с 5 сантиметра по-висок от нормалните столове.“
След това се зае да ми разяснява концепцията си за водене на преговори, както и идеите си по този въпрос, които вече и аз разбрах. Личността срещу него винаги е по-ниско чисто физически и най-вече психологически. След много години, прекарани в някой от тези столове, го попитах откъде е взел тази идея. „От един човек, който е имал само една добра идея и това е била тази“, ми отговори той. И кой е този човек? Адолф Хитлер.
