Езикът се променя в съответствие с времето и постоянно има нужда от нови думи и изразни средства, за да може да отразява адекватно модерната реалност, в която живеем.
Голяма част от новите думи и изрази, които ползваме днес като „потърси в Google“ или „флаш памет“, си имат своето просто обяснение – досега не са съществували като понятия и са били директно внесени от английски. По същия начин думи и изрази отпадат и впоследствие изчезват от езика (като „обущар“, „магнетофон“, „касетофон“).
Всъщност кога за последно сте чули някой да каже „ще ти пратя факс“ или „бих ли могъл да ви поканя на танц?“ – надявам се, последното да не е свързано с факта, че вече наистина никой не иска да танцува с мен! Това, което искам да отбележа, е, че той в действителност е като жив организъм и постоянно се развива, адаптира и усъвършенства.
Именно благодарение на езика можем да се разбираме и общуваме един с друг, но само при условие, че смисълът, вложен в изказа ни, има едно и също значение както за нас, така и за онези, за които е предназначен. Когато „домат“ си значи „домат“, а „глупав“ – „глупав“, и това винаги си е било така. Само дето в днешно време езикът се променя доста по-бързо отпреди (благодарение на глобалната комуникация).
Различните субкултури и поколения се изразяват вече по различен начин. Ако например кажа „Това е супер яко!“, вие ще ме разберете, че нещо много ми харесва, но собствената ми майка би разбрала, че нещо е много здраво. Още по-конфузно би прозвучало „яка мадама“ – дали ще ме разберат, че визирам много красива и привлекателна жена, или здрава щангистка или културистка?!
Особено интересен е този факт при комуникация между различни чужди езици. Фразата „голям праз“ на български носи съвсем различно значение в сравнение с буквално преведения вариант на чужд език (който ще определи размера на вида лук).
Аз принадлежа към поколението, известно в Швеция като „иронично“! То включва хора като мен, родени в средата на 60-те. Основната идея е, че „ироничното поколение“ използва много ирония, при това непрекъснато. За обяснение ще дам няколко примера.
Ако някой ми каже „Искаш ли да обядваме заедно утре?“, а в действителност никак не ми се иска да обядвам с тази персона бих отговорил: „Ама разбира се, би било фантастично!“, но всъщност смисълът зад думите би бил: „Абе ти тъп ли си, или какво?“.
И ето тук вече виждате как се формира проблем, особено ако този, с когото говорите, е на 6, 7 или по-малко години и наистина ви е повярвал, че ще обядвате заедно. И става все по-заплетено и интересно.
Истинският език вече не се определя от това от коя държава идвате или на каква възраст сте. Истинският нов език е онзи, използван от хората, които се разбират и са свързани по един или друг начин. Една млада скейтърка от Варна говори по същия начин както и някой скейтър от Ню Йорк. И нейният език би бил съвсем различен от този на съседката й на същата възраст, която живее по-надолу на улицата, но учи икономика в университета.
Не, нашата варненка ще говори на езика на „сродните си души“. И тук реално не става дума за български или английски, а по-скоро за новия език на разбирателството. Този нов вид език не се обуславя на исторически или традиционни неща като държави , граматика или майчин език – тук става въпрос за безгранична комуникация, за споделяне и грижата, породена от общите интереси („от братството“). Език без физически или мисловни граници.
И хората, които не успеят да проумеят всичко това, ще се превърнат в новите невежи, в глухите и слепите. Компаниите, които не смогнат да се пренастроят към този модел, скоро ще останат само част от историята. Бъдещето не е в това да говориш български, английски или шведски. Бъдещето ще зависи от това доколко добре ще владееш този нов и вдъхновяващ език, които вече ще наричам Разбирателство.
Йохан Карлсон
