Дори и на 45 години, една млада възраст, баща ми дори и никога да не се е докосвал до бизнеса ми сподели няколко важни неща за предприемачеството и живота.
Както споменах, той никога не е имал бизнес, но по някакъв начин живота го е научил на различни неща, които той ми предаде и на мен. А и аз самият не смятам, че да имаш бизнес е фактор за това да си предприемач. Предприемачеството е мислене, то е начин на живот, то е стратегия.
А за мен, баща ми е един истински предприемач – един много умен човек, който не е имал голям късмет в живота. Именно за това иска от мен да не поемам по неговия път.
Ако продължите да четете ще споделя и с вас шест неща, които той ми сподели за живота и предприемачеството.
1. Спрете да се оплаквате
Оплакването не решава абсолютно нищо. В повечето случаи оплакването даже утежнява положението ви. Баща ми не е най-големия оптимист в живота. Но в действителност не си спомням да съм го чувал да се оплаква някога. Дори и да работи една от най-тежките професии той не обича да се оплаква.
2. Оценявайте това, което имате
Човек не става богат, докато се навира в тесни дупки, стърже боя или сам боядисва кораби. Това е професията на баща ми. Но той винаги е правил всичко възможно, за да сме щастливи. Той винаги ми е казвал, че трябва да оценим, това което имаме, защото утре може и да го нямаме. Животът е странен, в повечето случаи е гаден и именно заради това трябва да знаем, че не всичко, което имаме ще остане с нас завинаги. Трябва да сме щастливи с това, което имаме. Защото на друго място на света може да има хора, които и това да нямат.
Преди време попаднах на интересно нещо в интернет, което гласеше, че ако се храним по 3 пъти на ден в продължение на 3 седмици, значи сме по-богати от над 2,5 милиарда души по света. Това беше статистика, която ме втрещи. Определено се замислих над нещата и разбрах какво точно е казвал преди баща ми.
3. Отделяйте време за тези, които обичате
Баща ми никога не ми е говорил за любов и такива неща. Или аз поне не си спомням. Но действията му показваха друго. Той не е от хората, които умеят да говорят за чувствата си или вътрешните си усещания. Но в същото време, действията му показват, че е важно да се намира време за семейството, за приятелите.
Живеем в един забързан свят, където понякога не ни остава време за любимите ни хора. Отиваме на работа, прибираме се, храним се и в леглото. След това отново по същия начин. Много хора са загубили семействата си, защото не са им отделяли достатъчно време, не са ги оценили навреме.
4. Давайте повече, отколкото взимате
Баща ми никога не е претендирал, че има много пари или нещо друго. Никога не е претендирал с нещо. Именно заради това ми е казвал, че не е важно какво взимаш, а какво даваш на хората. Важна е стойността, която другите получават от вас. Така че давайте и не искайте в замяна. Тези, които истински държат на вас ще го забележат и ще направят същото за вас.
5. Ставайте рано
Баща ми става рано откакто се помня. Дори, когато е вкъщи и си почива, той обича да става рано, да си направи кафе и да изгледа сутрешният блок по телевизията. Той никога не е харесвал, това че спя до късно в някои дни, но за щастие не ме е събуждал рано, за сметка на дядо ми, който на времето е събуждал майка ми всяка сутрин в определен час. А ако не стане, я е заливал с вода. Ефикасно, нали?
„Ранното ставане винаги е в плюс“, казва баща ми. Когато станеш рано имаш време за всичко през деня. А един от любимите ми автори на тема лидерство – Робин Шарма, винаги е казвал, че пътят към един по-добър живот е ранното ставане. За нещастие все още не мога да приложа това – да ставам рано, но пък се сещам за един мой много добър приятел, който го прави от доста време и именно за това му се възхищавам много!
6. Дремвайте си
Като малък изобщо не обичах да спя на обяд. Та, кое дете обича?! Но, през години разбрах колко мощен ефект може да има една обедна дрямка за тялото, за психиката и като цяло за всичко. Баща ми има навика, когато си е вкъщи винаги да си дремва обед. Честно казано не си спомням ден, в който да не го е правил. Но именно това може би го държи бодър, здраво мислещ и здраво стъпил на краката си.
Имате подобна история? Ще се радваме да я споделите с нас в коментарите.
