Начинът, по който работим вече не е достатъчно ефективен! Проверката на пощата още в леглото, пиенето на много кафе, дългото пътуване до работното място, всичко това оказва влияние върху качеството на работата и живота ни.
Да не говорим, че когато стигнем до офиса, вече сме уморени и ни липсва всякакво желание да правим какво то и да е. Всички наши усилия и идеи са унищожени по време на 50 или 60 часовата, стресова работна седмица. Някои от нас са третирани по-скоро като единици, отколкото като хора, тъй като компаниите пренебрегват седмичните оперативки и обратната връзка със служителите си. Не всичко е изгубено!
Колкото по-добре възприемаме себе си като лидери и осъзнаваме възможностите си, толкова повече те работят за нас! Изследвания в областта на неврологията, биологията и ролята на човешкия фактор, ни дават някои брилянтни и интуитивни идеи за извличане на повече от работата, за по-кратко време.
Невропластичност
Новите открития по отношение на психичното здраве, химията на мозъка и науката за производителността ни дават възможност да бъдем по-щастливи и по-продуктивни. Колкото повече възприемаме себе си като лидери, толкова по-добре осъзнаваме ограниченията и възможностите и ги караме да работят за нас.
Преобладаващото схващане е, че хората са гъвкави психически само през първите няколко години, докато достигнат зряла възраст. По това време не са фиксирани по отношение на умствените си способности и поведение.
Ново изследване доказва, че мозъкът на възрастен човек има невероятната способност за промяна. Безопасната среда, здравословните диети, упражненията и медитацията, могат да унищожат нездравословните невронни пътища и да регенерират мозъците ни. С други думи, служителите не са фиксиран ресурс. С подкрепа на лидерството, достатъчно предизвикателства, минимален стрес и по-здравословен начин на живот, те могат да се трансформират в най-добрите си версии. Техните вродени таланти ще се развият, а добрите служители ще се превърнат в отлични.
Хормони на стреса и мозъкът на палео бозайниците
Знаеше ли, че имаш три мозъка? Най-древната структура е мозъка на влечуго, наречена така, защото е съставена от стъблото и малкия мозък. Тези структури се появяват при влечуги и животни, които не разполагат с по-развитите компоненти на мозъка. Тя е древна и контролира сърдечната честота и дишането, като е предназначена да ни защити.
Когато хората се чувстват несигурни в условията на труд, техните примитивни мозъчни структури се активират и те не могат да получат достъп до фронталния лоб, за да правят иновации.
Следващата структура е лимбичния мозък, който се споделя от всички бозайници. Това е мястото, където живеят емоциите, спомените и агресията и то контролира по-голямата част от нашето поведение. Когато се тревожим за социалния си живот и взаимоотношенията си, ние се отдалечаваме от тази част.
Накрая хората и приматите имат и специална структура, наречена нео-кора. Тя носи също названието фронтален лоб и е отговорна за езика, абстрактното мислене и творчеството.
Защо това има значение за бизнеса? Защото всеки търси начин за увеличаване на иновациите и това е отличителна черта за почти всяка индустрия. Когато хората се чувстват несигурни, се активират примитивните им мозъчни структури, които им пречат да получат достъп до форонталния лоб и да правят иновации.
Няма как да задължиш служителите си да правят креативни предложения. Страхът ще задейства мозъка и той ще започне да произвежда адреналин и кортизол, а това ще накара хората да спрат да творят. Създаването на стресираща среда е вредно, както за служителите, така и за бизнеса!
Предизвикай своята продуктивност!
Колко от нас четат имейли или приемат служебни повиквания по време на пътуване, след това прелитат напред-назад между проекти и комуникации през деня? Разбира се, почти всички!
Истината е, че ние не сме създадени да работим по този начин. Нашите умове и тела следват дневния цикъл и това се нарича цикличен ритъм – физическите, умствени и поведенчески промени, които следват 24 часов цикъл, реагират предимно на светлината в околната среда.
Помисли за здравословен сън! Не просто да затвориш очи и да навлезеш в състоянието в продължение на осем часа, преди да се събудиш. Ние редуваме няколко 90 минутни цикъла на дълбок и възстановяващ сън и по-леки, наречени REM.
Оказва се, че това е начинът, по който сме програмирани да работим. Работата на пълни обороти през осемте часа, противоречи на нагласата ни. През деня ние трябва да редуваме циклите на максимално съсредоточаване, с такива с по-малко натоварване. Идеалният ритъм за работа е 90 минути натовареност, с почивки между тях. Добра практика е да планирате важните задачи за деня, така че да се съберат в тези 90 минути и да си настроите таймера на телефона, за да управлявате ритъма, докато свикнете. Когато усетиш, че губиш фокус, просто е време да направиш една 15 минутна почивка.
Игра
Колкото повече работата прилича на игра, с разнообразие и гъвкави предизвикателства, ясни цели и незабавна обратна връзка, толкова по-приятна ще бъде тя, независимо от нивото на развитие на служителя.
Имал ли си някога чувството, че всичко около теб се топи? Това се случва по време на пасивни опити да гледаш завладяващ филм или телевицзионно шоу. Можеш да пренесеш това чувство и по време на работа. Разбира се, не е лесно това да се постигне на работното място, където сме буквално бомбардирани от различни средства за комуникация, като електронна поща, съобщения, видео конферентни връзки и телефонни обаждания.
Ние се двоумим между различните дейност, които трябва да извършим, вместо да се съсредоточим върху една задача. Методът на играта изисква поставяне на цели, които са прости, но и достатъчно предизвикателни, за да задържат вниманието ви за продължителен преиод от време. Трябва да се премахнат всички странични фактори, които отвличат вниманието ти от текущата дейност. И не на последно място, трябва да знаеш, че успявайки с всяка поставена задача, драстично ще увеличиш качеството на своята работа, което ще ти донесе и чувството за удовлетвореност от работата.
Лидерите трябва да притежават определени физически умения и таланти, но те също така трябва да знаят как и защо хората могат да достигнат максимума на своите възможности. Така мениджърите ще разберат дали тези хора могат да растат и да се усъвършенстват и ще могат да създадат благоприятна среда за висока продуктивност.